Правилата за нетикет са препоръки за резултатно общуване чрез електронна поща и пощенски списъци. Те са извлечени основно от RFC1855, документ, радващ се на одобрението на Интернет общността.

Относно пощата

 Съобщението трябва да има тема, която да отразява съдържанието му.

 Съобщения, по дълги от 100 реда, се считат за дълги. Бъдете кратки, но не прекалено отривисти.

 Не използвайте само ГЛАВНИ БУКВИ, ЗАЩОТО С ТЯХ СЯКАШ КРЕЩИТЕ.

 Използвайте символи, за да поставите ударение. Имам предвид *това*. Подчертавайте така _. Избягвайте цветовете, удебеления шрифт и курсива, много хора използват четящи програми, които не ги показват.

 Проверявайте качеството на написаното. Правописът и граматиката ви ще повлияят на това, как текстът ви ще бъде възприет.

 Използвайте емотикони (smileys), за да обозначите тона, но ги употребявайте умерено.  е пример за емотикон. Не считайте, че сами по себе си тези символи ще развеселят получателя на писмото ви.

 Помнете, че получателят на писмото ви е човешко същество, чиято култура, език и чувство за хумор могат да са различни от вашите. Особено внимавайте със сарказма.

 "Разумното" поведение чрез електронната поща зависи от вашите взаимоотношения с човека отсреща и от контекста на общуването. Внимавайте с жаргона и местните акроними.

 Запомнете, че електронната поща не е поверителна. Никога не й поверявайте нещо, което не бихте написали на обикновена картичка.

 Ако препращате получено съобщение, не префасонирайте текста. Ако това е лично съобщение до вас и вие го препращате на пощенски списък, трябва първо да помолите за разрешение. Може да съкратите писмото и да цитирате само значими в случая части, но внимавайте с коректното отразяване.

 Бъдете консервативен по отношение на това, което изпращате и либерален към полученото. Не бива да изпращате ядосани послания (flames), дори ако ви провокират. Оставете нещата да отлежат една нощ преди да пращате емоционални отговори.

 Внимавайте с адресирането. Има адреси, които изглеждат лични, а могат да бъдат получени от цяла група. Бъдете сигурни до кого пишете.

 Ако важността на дадено писмо го оправдава, незабавно му отговорете накратко, така че да уведомите подателя, че сте го получили, даже когато ще изпратите по-дълго писмо по-късно.

 Улеснявайте получателя. Прибавете от 1 до 4 реда информация за контакти в края на писмото си. Това е известно като "подпис" ( “signature” file). Той замества визитката ви.

 Избягвайте изпращането на големи документи (повече от 50К). Ако желаете да изпратите MS Word документ, помислете дали да не изпратите само текста от него направо в писмото си. RTF документите са също така общо взето по-малки и по-удобни за хора, които нямат най-новите програми на Microsoft.

За пощенски списъци

В добавка към горните препоръки:

 Помнете, че по-широка публика ще види посланието ви. Внимавайте. Пощенските списъци се пазят в архиви обикновено и думите ви могат да бъдат съхранени много дълго време на обществено място, на което хората могат да попадат случайно чрез търсачки като Google.

 Внимавайте, когато отговаряте на съобщения. Може случайно да изпратите личен отговор на множество хора, което да обърка нещата. Ако откриете, че лично писмо е отишло при целия списък, изпратете извинение на човека и на групата.

 Ако изпаднете в несъгласие с една личност, пишете си чрез лични съобщения, а не продължавайте да ги пращате до целия списък. Ако обсъждате въпрос, който би могъл да интересува хората от списъка, може да обобщите за тях по-късно.

 Избягвайте да изпращате съобщения само, за да "поддържате разговора". Ако трябва просто да благодарите на някого, направете го с лично съобщение, а не по списъка. Задайте си въпроса, дали наистина всички се интересуват от вашия отговор.